В този град, премръзнал във внезапна зима,
дори дърветата приклекнали се молят
да се завърне

Приижда животът
в трептения –
звуци, форми и цвят...

Поклащат се
в хитоните зелени клоните,
прегърнали

        Рояк унили дребни облаци бяха залепили лицата си на прозореца като за спасение от яростта на прииждащия към тях свъсен черен облак, който се готвеше да съсипе летния ден.   
–        Взимаш или отказваш да вземеш?
Оръжие? ...

Дошъл си -
остани,
за малко

Кораби повдигат драконовите си криле,
разпокъсали морската риза,
гларус настървено кълве

Докато Витоша сваля
мъглестия си калпак,
докато премигват дърветата,

Прочута присмехулница,
назад се  върнах и попитах времето
дали за мен не страда поне мъничко,

Изтрити думите ,
а устните са същите,
години, изгорени в досиета,

(детски стихчета)
По бялата пъртина
снежният човек

Снегът, луната и гласът...
Последен шанс да кажеш всичко...
На сутринта мигът ще е отминал,

Във този ден,
когато
дори клошарите на дамите поднасят комплименти