Градът те продължава,
в надпревара импулс след импулс
отворена крива

Дните с простичък припев пресрещат  те…
Наранява животът,
дори и щастлив,

Ако покажем глави от страха си,
ще сме други,
но истински.

Тази вечер
е толкова розова,
като утро,

Понякога си стегнат в  маска,
пристегнат в себе си,
без никого и нищо да допускаш,