Мислех,
че не мога да рисувам,
но очите си затворя ли

В шал обгръща ме гласът ти,
на завоя ще премръзна,
но обгръщаш ме със думи,

Аз на струните разказах
свойте дни
и лъкът изплете моята история,

Колко?
За да не пиша за пушечни дни,
в които децата едва що родени убиват,

Как мина денят ми ли?
Нищо особено,
мернах дух,