Тръгнал Прас Спасчо да си търси нещозаядене, но се изгубил. Уморен, окалян, подпрял главица на един камък и засънувал… Явяват му се в съня прасенца балеринки. Той е гладен. Гледа ги умоляващо:

–        Няма ли нещо за мене, нещичко за хапване? – а балеринките се смеят.

На предните им крачета звънят гривнички, на задните се веят панделки.

–        Нещо за ядене, де! – повтаря ли, повтаря Спасчо.

 А балеринките му се усмихват гальовни. Докосват го по челцето с китчици свежи цветя и се въртят ли, въртят на пръсти. „Нахрани душата!” - чува се отнякъде глас. -  „Душата нахрани!”

–    Ама с каквоооо? – стене вече Прас.

–        Почакай! Почакай! – чува се пак гласът.

–        Ми чакам, чакам!

Балеринките продължават да се въртят и запяват. Песните им се сливат с прозвънването на гривничките, чудни мелодии се носят навред.  Цветята, цветенце по цветенце, заизскачат от букетите благоуханни и всяко поотделно кръшно се извива и танцува. Става все по-пъстро и омайно.

–        Ама, че весело! Ама, че!  – Смее се Прас Спасчо. – И аз искам! И аз!

–        Ха, ха! Хайде, Спасчо, с нас! – отговарят му танцуващите. Нещо загъделичква Прас по петичките, по коремчето. Отвътре усеща нещо заиграва, сърцето му тупка ли, тупка. И-и-и колко му е топло и весело! Такава феерия не е виждал! От облаците, попривели се от небето рошави и златобузи, се спускат воали от дъга. Протягат се дърветата, току-що изкъпани и още ухае на шампоан – на цъфнали пролетни клонки. Пролет е все пак!

–        Ама не издържам! – Прас лудо се завърта с балеринките, хуква насам-натам, носи се в летящ скок, премята се къбо напред, кълбо назад... – Ей, правил съм го в училище! Ама насила. А колко е хубаво сега! – Опитва се да следва ритъма и заиграва с всички. Напред, хоп, назад, чупка, йеее, напред, напред и скок!

Не може Прас да спре. Танцува ли, танцува… Докато ръкоплясканията заглушават радостния  му смях и вижда той: всички му се усмихват, насядали на поляната и го поздравяват.

–        Браво, Прас! Бис! Бис! Прас! Спасчо! Прас! Спасчо!

Толкова е щастлив Прас! „Нахраних си душата!” – изтръгва той неволно. „Я? – вика си той. – Нахраних си душата? Не знаех какво е....” Ръкоплясканията продължват, покланя се, но удря челото си в един камък. Събужда се стреснат Прас Спас! „Олеле-е! Къде съм? От сцената ли паднах? Балеринкииии! Цветенцааааа!” – вика Спас и се чуди имаше ли сцена, къде са скрити другите. В коремчето му нещо просвирва. Разтърква очи Прас Спас и си спомня за глада. Ама му е някак много весело. Щастливо му е някак си. Да си нахраниш душата! Колко хубаво било! А пък коремчето, коремчето все ще има нещо за него. Какво като съм  се изгубил! Защо ми е да се връщам в тази кочина – спокойно, влажно, намира се за ядене, ама кочина.

И тръгнал Прас Спас да си търси храна за душата…