ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Първа картина

Отново събуждането. Всичко се повтаря като във второ действие, първа картина: сцената със събуждането се разиграва наново, включително сцената с гимнастиката и песента: 

(Отново стаята на Слончо, Слончо спи, Часовника и познатата обстановка в стаята на слончето. Чува се звън на будилник. Действието се повтаря, но като в немите филми. Часовника се клати и подскача, Слончо тръгва към вратата, вижда, че няма никой, боричка се с Часовникаи той изкрещява: Гимнастиката! Слончо тръгва към хладилника, той не иска да се отвори: Гимнастиката! Опитва се да пусне водата, кранчето не иска да се завърти: Гимнастиката! Посяга към дрехите, дрехите бягат от него: Гимнастиката! (Нещата трябва да изглеждат бутафорни и да се постигне внушение, че всяка сутрин се случва едно и също.) Слончо се обръща към децата в залата и отново пита: Да направя ли гимнастика? (Изчаква се реакция от залата.) Хайде пак да ми помогнете с песничката!

Слончо прави гимнастика. Звучи песента от края на първо действие, първа картина и сцената с гимнастиката се повтаря. 

Слончо, ти се наведи,

напред – раз, два, три,

хоп, пет, шест, спри!

И обратното – назад.

Високо повдигни глава,

всичко повтори – така.

Малко клатене встрани. (Всички се смеят и се клатят вляво – вдясно.)

После мърдане с уши. (само слончето)

Да подскокнем без да паднем. (отново всички)

Хубаво да се протегнем.

После може да полегнем. (само слончето) Дружен смях. 

Втора картина.

Слончето се разхожда с чадърчето, неотворено.

Минава покрай гола окосена полянка. Насреща му идва Кравения, натруфена, с лъскави финтифлюшки, силно начервена, с блестящ грим, напомняща фолк-певица.

Кравения: Хеей, му-у-у! О кога си мечтая да те срещна!

Слончо: От кога?

Кравения: Е, хайде, де, ха-ха-ха, много време измина!

Слончо: Познаваме ли се?

Кравения: Е, как иначе? Нали ти си този със сделките за зелките?

Слончо: Със сделките?

Кравения: А що не си направиш ферма?

Слончо: Ферма ли? Мислил съм за фИрма, а не за фЕрма – фермата е за крави, а аз НЕ СЕ  занимавам с крави.

Кравения: Моля, моля, и ние трябва да се храним. Приятно ми е да се представя – Кравения.

Слончо: Тъкмо се сетих откъде те познавам, не беше ли Кравка от съседния клас?

Кравения: Всички знаят коя съм – Кравения е моето артистично име, не може да не си чувал. Снимката ми е по таблата на почти всички таксита, участвала съм в реклама за зелки, (нали и ти си в този бизнес?), пяла съм дори в чужбина, пред какви ли не животни съм пяла!

Слончо: Аз пък сънувах....

Кравения: Му-у-у, какво сънува? Кажи ми! 

(Слончо разтваря чадъра.)

Кравения: Много як чадър имаш!

Слончо: Не знам дали е як, защото досега съм го отварял само за да се пазя от вредните слънчеви лъчи, но дано издържа на вятър, защото ми е подарък, а а аз много си обичам подаръците – подаръците трябва да се уважават....

Кравения: Така е. Аз какви подаръци имам-м-м! (Кокетничи, сочи тоалета и бижутата по себе си.) 

Слончо: Та, сънувах как аз, Зайко и Магарко работим в съдружие в една градина. Чистим, събираме, пренасяме, разпределяме, трудим се много и си разделяме братски, имаме си и фланели, и табела – сложили сме я на видно място  – „СлонЗайМаг Експрес”, но някой краде от нашия труд. Наговаряме се ние да го хванем този, който иска наготово от нас да се храни. Скрива се Зайко като най-малък зад едно дърво и дебне кой ще дойде при складираната купчина, докато ние с Магарко пренасяме насъбраното. И ето ти го(!) идва Козльо! Зайко го чува как дрънчи – синджири накичил по себе си. Изскача Зайко зад дървото.

(На заден план се разиграва сцената от съня, която следва. Зайко, Магарко и Слончо са облечени с фланели с надпис „СлонЗайМаг Експрес”.)

Зайко: Я, стой! Кой си ти, какъв си, че се навърташ тука, наготово да се храниш?

Козльо: Еееей, пигмей, какво подскачаш, я веднага да ми напълниш две торбички с пащърнак, копривка и каквото имаш от най-хубавото!

Зайко: Такова нахалство! Как ще ти пълня аз на тебе! Да се махаш! 

(Чува се мелодия на  GSM, Козльо говори по GSM-a и ходи напред-назад.)

Козльо: О, мухъл, здрасти! Нали знаеш, че съм точен?  Всичко ще е O.K.! Немаш грижи! Глей си кефа, брату!

(обръща се към Зайко) Хайде, още ли не си готов? Какво се назландисваш? Ако искаш ще те уредя с мляко за децата, познавам много крави, някои могат така добре да мучат, че участват в концерти и дори ги пускат по радиото, покрай тях ще се запознаеш с много известни животни.

Зайко: (объркан) Ама, аз не искам мляко!

(В този момент идват Слончо и Магарко.)

Зайко: Приятели, помагайте, иска да му дам без труд от нашата печалба, и то най-доброто!

(Козльо пристъпва назад, ама не спира да се фука.)

Козльо: Какво си мислите вие, мене всички ме познават – Козльо Фермата! Който искате, ще ви каже, че съм бос!

(Те оглеждат внимателно краката му.)

Слончо: (учуден) Не си бос! Имаш нови,  лъскави копита.

Козльо: Маркови са!

Магарко: Хич даже не са „маркови”, нито аз съм имал, нито друг от дългоухите съм виждал с такива копита.

Козльо: Ама вие нещо да не се подигравате с мене! GSM-ът ми е оригинален модел, мога да ви снимам с него, само да се науча как става! Да не мислите, че съм случаен!? Кравения от мене зависи. Ако не съм аз, нямаше да знаете коя е.

Слончо, Зайко и Магарко в един глас: Ние и без това не знаем коя е.

(Кравения, когато си чува името, въздиша доволно, а после в продължение на разговора потропва нервно с крак от възмущение, особено при последната им реплика.) 

Козльо: Нещастници! Та вие  къде живеете? Много сте изостанали!

Магарко: Къде живеем, къде живеем? У дома си живеем. И не сме изостанали. Да не би да се надбягваме?

Козльо: Ти пък кой си?

Магарко: Аз съм г-н Марков, Магарко Марков! И съм с класическо образование! Ще видиш ти кой съм!? С мен ще се надбягваш, а? (нервничи)

Козльо: Ееееее, много сте загубени!

Магарко: Сега пък били сме се загубили... Ти си се загубил!

Зайко (набрал кураж): Я да си отиваш при твоята Кравения и да ни оставиш на спокойствие!

Козльо: Ако искате да знаете, аз Кравения още утре я уволнявам! И без това ми е омръзнало да се чудя как никой да не разбере, че не пее, а само си отваря устата. Така де, все треперя да не би да стане късо и да спре записът!

Слончо: Как! Ти си измамник!

Магарко: Ии-и-еееех, аз как пеех като млад! О, йеее! „Зелените поля пред моя дом”! (Запява началото  от песента на Том Джоунс „Green, green grass of  home” на фона на музиката от песента, ту на български, ту на английски.  Танцува.)

Зайко: (загрижен) И какво ще стане с Кравения?

Козльо: Да върви където иска. Аз съм дотук. Ще я заместя с една нова певица, изгряващ талант, голяма мацка!

Магарко: Сега пък „мацка”! Нали се занимаваше с крави?

Козльо: Леееелееее, ама вие наистина сте много загубени!

Магарко: Хайде, пак – „загубени”. Нали ти казах, че.........

Зайко: (прекъсва го) Какво го слушаме този?!  

(Слончо, Зайко и Магарко пристъпват смело и заканително към Козльо, а той отстъпва плашливо. Телефонът му звъни, чува се познатата вече мелодия от GSM-а  му.)

Козльо: Сега си тръгвам. Аз съм зает козел! Ама ще се върнаааааа, ще видите вие!

Слончо, Зайко и Магарко в един глас: Ще се върнеш, ама не си познал! 

Кравения: Му-у-у-у! (плаче театрално)

Слончо (към Кравения): Слушай, има още от съня. (Кравения се поуспокоява.)

Кравения: Разказвай, да видим....

Слончо: Тръгваме ние да те търсим, за да те предупредим какво е намислил Козльо и да ти предложим да дойдеш при нас, да оставиш тази фалшива работа и да си поживееш истински. Няма Козльо да ти казва какво да правиш, а ще вършиш каквото можеш да вършиш. Ще си живееш честно и свободно! Ако искаш можеш да ни готвиш или да учиш децата на Зайко, можеш да ни водиш сметките, каквото си избереш! Търсихме те, но се събудих и сънят свърши.  

Кравения: Но нали се срещнахме? Ето ме! Ето ме! Ще ме вземете ли при вас? Не искам да чуя за друга ферма, пардон фирма, никакви козльовци повече!

Кравения маха от себе си дрънкулки, перука, променя външния си вид.  

Всички герои се събират на сцената за финалната песен.
 

Какво животът представлява,

ако е само смут и врява,

ако не стават чудеса

и губим дните в суета?

Без истина, приятели,

без сънища, без смях дори

живеят дребните души

и мислят само за пари.

А ние, волни, работливи,

си имаме души красиви.

За нас проблемите са лесни,

защото срещаме ги с песни!

КРАЙ