герои: 

герои – животни

Градинар: къртица с облекло на градинар в зеленчукова градина

Слончо: главен герой

Зайко: (с фамилия Подскоков)

Магарко: (представя се като г-н Магарко Марков)

Кравения: крава

Козльо: по прякор Козльо Фермата

Други: зайчета

герои – предмети

Часовник: часовник – будилник

Хладилник: хладилник

Мивка: мивка

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ:

Първа картина

Обстановка: Стая, в която Слончо спи, Часовник, Мивка, Хладилник, врата.

Часовникът звъни за събуждане. Слончо се размърдва. 

Слончо: Ох, как сладичко си сънувах...! Кой е пък сега? (Надига се от леглото и тръгва към вратата ( мисли, че някой звъни на звънеца). Поглежда през шпионката, вижда, че няма никой пред вратата и се сеща, че е будилникът.) Какво си се раздрънкал пак! Ще си купя по-добър часовник. На най-интересното и: дзъррррр-дзъррррр! (Натиска ядосано будилника да спре звъненето.) Какво ли е времето? Много искам да си отворя новото чадърче. Подарък ми е. А подаръците трябва да се уважават. Дано да вали! (Наднича навън.) Ето, слънце! Напук грее сега!....Много искам да си отворя новото чадърче! Ще си го отворя пък!

Часовника: Най-сетне! Сети се! Нали чадърчето ти е деветдесет процента бяло(?!) – става и за силно  слънце. Бялото отблъсква слънчевите лъчи...

Слончо: Ама, млъквай сега, не стига, че ме събуди! Ще ми гвори за проценти и ще ме изморява рано сутрин! Трябва да си мия очите със студена вода и, бър-р-р, да се обличам, да мета двора, да закусваммм...Е, че съм гладен! Я да започна със закусването, а после ще си измия очите, ще мета двора, ще се облека....

Часовника: Първо ще метеш двора, а после ще се облечеш – ха-ха-ха-а!

Слончето: Слушай, я не се мешай!

Часовника: А гимнастика?

Слончо: Не, ще си купя по-добър часовник аз, ще видиш!  

(Слончо се запътва към хладилника, но той не се отваря и проговаря.)

Хладилник: Първо гимнастиката! 

(Опитва пак – същото. Опитва се да пусне водата на мивката. Мивката проговаря.)

Мивка: Първо гимнастиката! 

(Иска да се облече, но панталоните и елечето бягат от него с думите: Първо гимнастиката!)

(Слончето послушно застава в средата на стаята (сцената) и започва да прави упражнения, като пее заедно с останалите предмети в стаята.) 

Слончо, ти се наведи,

напред – раз, два, три,

хоп, пет, шест, спри!

И обратното – назад.

Високо повдигни глава,

всичко повтори – така.

Малко клатене встрани. (Всички се смеят и се клатят вляво – вдясно.)

После мърдане с уши. (само слончето)

Да подскокнем без да паднем. (отново всички)

Хубаво да се протегнем.

После може да полегнем. (само слончето)

(Дружен смях.)