Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2014 00:11 - Сънищата на Слончо (Пиеска за куклен театър)-2
Автор: vanyavanya Категория: Други   
Прочетен: 582 Коментари: 1 Гласове:
2



Втора картина 

Слончето вече е на разходка, носи си чадърчето в ръка, неотворено. Около слончето – тревички, цветя, скачат зайчета. Един по-голям заек се приближава със скок към него и приятелски го поздравява. 

Зайко: Здрасти, Слончо!

Слончо: О, Подскоков! Здрасти, Зайко!

Зайко: От кога не съм те виждал!

Слончо: От кога?

Зайко: От кога? От кога-а-а? (чуди се) От чет-въърр-тък.

Слончо: Кой четвъртък?

Зайко: Един. Няма значение.

Слончо: А какво има значение?

Зайко: (тъжно и уплашено) Няма ги зелките и морковите!

Слончо: Как така да ги няма?

Зайко: Няма ги. Преди бяха еееее (сочи) там, беряхме си, ядяхме си, а сега има някакъв буркан, виждаш ли го?

(В далечината  се вижда кръгъл павилион, около него строителни машини, строеж.) 

Слончо: О, това не е буркан, строят нова сграда, това е кабина за пазача.

Зайко: Ами сега?!

Слончо: Почакай да ти разкажа какво сънувах! (Когато разказва сънищата си,  Слончо отваря чадъра.) Сънувах, че точно както сега – си изгубил лехите със зелките и тръгваме с тебе да ги търсим, да не би някой да ги е преместил на друго място. Вървим, вървим и стигаме покрайнините на селището. Не щеш ли, зад телена ограда гледаме едни красиииви....

Зайко: Какво красиииви? (нетърпеливо)

Слончо: Едни къъдрави?

Зайко: Какво къъдрави?

Слончо: Зелки, разбира се!

Зайко (подскоква): Къде? И какво после? Бързо казвай!

Слончо: Нали казвам? Не щеш ли, зад телена ограда гледаме едни красиииви, къъдрави зелки. Решихме да преминем през оградата. И двамата се засилихме, засилихме, ама ти подскокна и тупна от другата страна, а аз се бутнах в нея и се чу оглушителен виещ звук (чува се звукът на аларма). Много се уплашихме, но ти грабна една зелка, а аз успях да провра хобота си в градината през решетките, тогава ти (с интонацията на футболен коментатор)  хукна със зелката из градината, търсейки изход, подаде зелката към хобота ми, с него хвърлих зелката вън от оградата, после ти, грабнал още две зелки, скочи върху хобота, метнах те заедно със зелките през оградата, звукът спря и точно когато се измъквах, някой хвана хобота ми здраво. 

(В заден план се вижда зеленчукова градина и Градинар. Разиграва се сцената от съня, която следва.)

Градинар: А така, хванах ли ви! Калпазани с калпазани! Да не би  да сте  гледали тези зелки?

Слончо: Гледахме ги, ама за първи път!

Зайко: Такива хубави зелки никога не сме гледали! Иначе много пъти сме гледали зелки, много пъти, и сме си взимали, и сме яли, сега решихме да си вземем от тези...

Градинар: Вие само сте зяпали, аз ти говоря – да ги посадиш, да ги поливаш, да ги пазиш – да ги ОТгледаш! Искам обяснение!

Слончо: Вижте сега, господине, на моя приятел Зайко, Подскоков (уточнява), са му изчезнали лехите със зелките, тръгнахме да ги търсим и търсихме, търсихме – ни зелки, ни моркови и най-накрая  – о, чудо! – открихме тази градина с крсиииви, къъдрави зелки. (представя се) Приятно ми е, Слончо.

Градинар: Знаеш ли тогава, Слончо, какво ще направим?

Слончо: Не, не знам.

Градинар: Отсега нататък щи правим така: аз отговарям за тези зелки, за морковите и за всичко в тази градина. От мен се искат здрави, добре отгледани зеленчуци – зеленчуци с търговски вид.

Слончо: (чуди се) Това много не го разбрах.

Градинар: Не прекъсвай, грозно е да се прекъсва, а слушай.

Слончо: Слушам, слушам.

Градинар: Ето там, в онзи край до оградата ще трупам негодните зелки, тези, които не са с търговски вид. Това означава, че не са за продаване. А вие с твоя приятел можете да идвате и да ги разчиствате.

Слончо: И можем да ги носим, където си искаме ли?

Градинар: Можете, много ясно! Нали някой трябва да чисти, сам ли да върша всичко? Това се нарича бартер. Вие ми разчиствате и така получавате зелките. Само искам да не закъснявате и да си вършите работата!

Слончо: А може ли да оставяте и моркови, и други неща за хрупане? (поправя се) За разчистване?

Градинар: Много ясно! 

(Отново Слончо и Зайко под чадърчето.)

Слончо: Ама, как я запомних тази дума! Бартер! Значи това било, чувал съм я по телевизията.

Зайко: Заведи ме тогава там! Бързо ме води!

Слончо: Добре, но нали ти казах, че беше сън. Почакай поне да си спомня посоката!.... 

Двамата пеят:

Хайде, Зайко, на разходка,

ти с подскок, пък аз с „троп – троп”. (пее Слончо)

Няма как във крак да крачим?

Ще измислим лесен начин! (пеят двамата)

Ти отгоре се качи, по хобота се спусни, (пее Слончо)

работа ни чака дружна,

че храната ни е нужна. (пеят двамата)

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ:

Първа картина

Отново стаята на Слончо, Слончо спи, Часовника и познатата обстановка в стаята на слончето. Чува се звън на будилник. Действието се повтаря, но забързано, като в немите филми. Часовника се клати и подскача –звъни, Слончо тръгва към вратата, вижда, че няма никой, боричка се с Часовника. Часовника: Гимнастиката! Слончо тръгва към хладилника, той не иска да се отвори: Гимнастиката! Опитва се да пусне водата, кранчето не иска да се завърти: Гимнастиката! Посяга към дрехите, дрехите бягат от него с думите: Гимнастиката! Нещата трябва да изглеждат бутафорни и да се постигне внушение, че всяка сутрин се случва едно и също. Слончо се обръща към децата в залата: Защо всички ми казват какво да правя?! Да направя ли гимнастика? (Изчаква се реакция от залата.) Ще ми помогнете ли с песничката? Хайде да ми помогнете!

Слончо прави гимнастика. Звучи песничката от края на първо действие, първа картина и сцената с гимнастиката се повтаря. 

Слончо, ти се наведи,

напред – раз, два, три,

хоп, пет, шест, спри!

И обратното – назад.

Високо повдигни глава,

всичко повтори – така.

Малко клатене встрани. (Всички се смеят и се клатят вляво – вдясно.)

После мърдане с уши. (само слончето)

Да подскокнем без да паднем. (отново всички)

Хубаво да се протегнем.

После може да полегнем. (само слончето) Дружен смях. 

Втора картина

Слончо на разходка с  чадърчето, неотворено.

Минава покрай малки къщички в по-далечен план. Среща Магарко.

Слончо: (шеговито) О, г-н Марков! Магарко! Как е?

Магарко: Хей, Слончо! От кога не съм те виждал!

Слончо: От кога?

Магарко: И-хииии! От много.

Слончо: Е, колко много?

Магарко: Много, много, много, много... (Магарко започва да нервничи.)

Слончо: Добре, де, успокой се. Сега нали ме виждаш?

Магарко: Да ти кажа, много съм се изнервил.

Слончо: Защо, Магарко?

Магарко: Защо, Магарко? Защо, Магарко? Как да не се изнервя, като само работя и нищо! И храната не достига! Тръни не останаха за ядене! А там, където имаше най-много за хапване, сега го направили едно модерно, сложили едни-ми-ти надписи, хич не ща и да ги чета, ама чух...Нали знаеш, че всичко чувам, та нали съм от известния Марков род на дългоухите! Чух да му казват „Магдолалдс”. Чудна работа! Аз едва го разбирам, дето съм с класическо образование! То напоследък имената – все съкратени! Аха, ясно, викам си, „маг” е съкратено от магаре. Чудя се това „долалдс” какво ли е, какво ли е-е-е!? Но аз съм такъв – на всичко знам отговора.

Слончо: И?

Магарко: Трябва да е „доларс”, ама или грешно го казват, или грешно го пишат. Сега много грешки се правят. Неграмотност! Реших да видя мога ли да похапна в този „Магардоларс”, приближавам аз и гледам: маси, столове, чадъри някакви, пързалки, шарении, а храна не виждам. Един малчуган, като ме видя, взе да ми подава нещо бяло като сняг, сипано в наръфана кофа, ами каква ти кофа – кофичка, почти невидима. Това пък било  самомед ли, сладомед ли, самолед ли? Не че не чух как му казват, ама не искам да помня такива ненужни неща! Все тая...Единствено зад масите, до една бяла стена имаше нещо наистина за хапване – храстчета!!!  Обаче – всяка хапка в отделна купа... Модерна работа! Наредени, цяла върволица! А как да стигна дотам? Пречкат ми се пред краката, замерват се с пухканки – невъзпитана работа! Пухканките пък са едни други глупави неща, които хората ядат. Ами аз какво да ям?! И-хи-и-и! Маркови неволи – Магаркови вълнения! (отчаян) 

Слончо: О, аз пък сънувах! Знаеш ли какво сънувах? (Отваря чадърчето.)

Магарко: Не. Разкажи ми, моля те!

Слончо: Сънувах как ние със Зайко рабтим за един градинар, чистим градината му от негодна за продаване стока. Имаме много работа, много за чистене – от плевели до зелки, но и добре се храним.

Магарко: А тръни? Тръни има ли?

Слончо: И тръни има. (Магарко слуша с още по-голям интерес.)

Сънувам, че Зайко се спуска през оградата по хобота ми в градината. Той ми подава, аз прехвърлям всичко през оградата навън, накрая връщам Зайко обратно, една част изяждаме, а другата остава, в този момент те срещаме тебе, казваме ти каква е работата и решаваме: помагаш да пренесем каквото е останало по домовете ни, а ние те уреждаме с храна. Бартер!

Магарко: Багер ли? Аз ли съм багера?

Слончо: Какъв багер? Бартер!

Магарко: Знам, де! Нали съм с класическо образование! Бар! Бар знам какво е! Ама по баровете има само за пиене!?

Слончо: Бартер означава – аз правя нещо за тебe, а ти правиш нещо за менe, връщаш услугата. Сега разбираш ли?

Магарко: И-хаа-а-а, това ли било? Е-е-е-ей! Харесва ми този сън! Да започваме!

Слончо: Да, беше сън. Но странно нещо! Моите сънища все стават истина! Да отидем да поговорим със Зайко!

Магарко: Да отидем! Йе-е-е, йе-е е! (Започва мелодията на песничката, която следва. ) 

(Появява се и Зайко и всички пеят и танцуват заедно. )

Слончо, Зайко и Магарко,

ще се трудим час по час,

ни храница, ни водица

ще ни липсват –

хайде бас!

Всичко пробвам и на яве, (само слончето)

щом сънят е хубав аз!




Гласувай:
2



1. skotadix - На филмче...
26.02.2015 09:33
Колко хубаво филмче би станало...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vanyavanya
Категория: Поезия
Прочетен: 448284
Постинги: 489
Коментари: 438
Гласове: 2546
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031