Вратата е от лед. Не сте ли виждали? Не сте?Ледена врата. Откъртваш я и разбираш, че е все едно, че си можел просто да минеш (и откъм задния двор) през прозореца, като пак минеш през лед, много  внимавайки... Не знаеш какво може да се откърти и да ти се стовари. В случай, че искаш да се върнеш към тази къща, към тази история, която си успял някак да отдалечиш от живота си, използвайки силата на неговото течение. Като хартиена лодка по вода. Не би успял да намериш хартиената лодка, пусната някъде някога по вода. Не би оцеляла. Както и напуснатата къща. Само на метри от нея съществува уютът. Съседни къщи...с комини, които пушат, някой ти предлага чай, питат те тукашен ли си, откъде така в този край, искаш ли сирене, хляб, ябълки, някакво домашно сладко... Магазин, мързелив продавач, който ти казва сам да си вземеш бира от хладилника, да оставиш парите на тезгяха и да гледаш да са точно. Наметнат е с шуба, вдигнал яка, седнал до стената, изглежда като закачен на нея, увиснал в паяжина, неспособен да се отлепи, удря само една прозрявка и си гледа малкото телевизорче, от което получава живота, който му е достатъчен.

Дошъл си. Върнал си се. Но къде. При едно огромно ледено парче. Което си стои замразено за някога, ако искаш да го разтопиш... Или да го оставиш така, част от ледената пустош... Защото в природата всяко нещо преминава в друга форма, гласове, тела и поне временно се настанява в новата си форма, сляло се с други гласове, тела, трептене... Обръщаш се внезапно. Сякаш някой стои зад гърба ти. Но не, глас, просто го чуваш... Няма кой нещо да е казал точно с този глас... Сянка, на глас, усмихваш се, дали се опитва да пропука леда... 

               Магазин и кръчма - две в едно. Сядаш върху изтърбушен стол, марковите ти обувки с дълбоки грайфери са оставили следи по евтиния балатум. От палтото ти са попадали парчета сняг, още са малки бели купчинки, които нито се топят, нито се превръщат в ледени кристали... , след което да се опитат да избягат в мокри сиви следи...