Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2014 19:30 - Спасител
Автор: vanyavanya Категория: Лични дневници   
Прочетен: 738 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 13.08.2016 19:31


        Рояк унили дребни облаци бяха залепили лицата си на прозореца като за спасение от яростта на прииждащия към тях свъсен черен облак, който се готвеше да съсипе летния ден.   

        Взимаш или отказваш да вземеш?

Оръжие? Някак си тишината, която обикновено носи със себе си спокойствие, контрастираше до степен думите да провлачат звученето си с тежестта на олово, потъващо в гъста кал...В погледа, с който, подавайки пистолета, го гледаше, имаше толкова настойчивост, колкото може да има у човек, избрал да бъде безалтернативен, прикривайки своята безпомощност. Избрал да бъде нечовешки краен, за да се съхрани.

      Повтарям ти, това е последно, избирай! Взимаш или отказваш да вземеш? – Ръцете му бели до съмнителност, държаха пистолет, полузавит в черна кърпа...  В острите ръбове на ръкавите му – бяла риза, черен раиран на тънки сиви ивички костюм, изсечените като бръснарски ножчета ревери, имаше нещо театрално. Като сцена, пресъздаваща диалог между Смъртта и Обречения, ритуална неестественост.

„Обреченият“ дори не искаше да погледне в очите изправения зад бюрото, безупречно облечен и избръснат мъж. Не искаше да вижда в погледа му тази унизителна и за двамата настойчивост.

      Ти май забравяш, че беше нищо..! Отрепка от улицата, сред кашоните и другите отрепки, сред остатъци от консерви и мръсни парцали... Забравяш, че съм твой спасител! Имаш шанса да си един от нас, изкъпан, с покрив над главата... Само защото аз така реших, прецених, че може да ми е нужен твоят ум. Но какво си мислиш! Всичко на този свят си има своята цена! Ако си с нас, си един от нас! Т.е., отхвърлиш ли това, което ти предлагам, ставаш мишена. Спасявам веднъж!... Но не си ли платиш, не обещавам живота ти...

В нотките на тази повелителност проскърцваше злобата, идваща от нежеланието да приемеш, че някой може да не се поддаде, да избере да остане чист, честен и чист... Някой може да си позволи да бъде добродетелен и да се придържа към това, въпреки че... няма да притежава, че ще води живот на куче... И би избрал сто пъти това, вместо компромиса... Нима не е отвратително!!! Влудяващо е! Агресията, която се надигаше срещу природата на този тип хора, което му напомняше за собствената неспособност да покаже такава сила, накара ръцете му да потреперят и фактът го вбеси още повече...

        Мисля да тръгвам... – каза простичко притиснатият от насилието на враждебния глас и подкрепящ се на патерици мъж. Десният му крак, сякаш по-дълъг, изпънат от болката, леко завлачваше.

Даваше си сметка, че може да бъде застрелян в гръб, и неговото спокойствие със сигурност допринася това да се случи. Вратата рязко се отвори и на нея застана жена в черни стегнати дрехи, под които личеше безупречно тяло, не много млада, но достатъчно да затаиш дъх, ако си мъж. В ръцете й пистолетът блестеше като тънко сребърно змийче...

          Мъжете!!! – изсъска. Устните й любовно се усмихваха докато приближаваше  уверено към Виктор, все още стоящ прав до бюрото с увития в черна кърпа пистолет. Погледът му се измени, за миг стана мътен, зелените отблясъци на очите му се залюляха като заплашително тръсната чаша коктейл, след което лицето му сякаш се отдръпна в смъртна бледност...

          Голям мъж си!!! Знаем това! Спасител, нали така?  Дай да ти погледна играчката! –Тя пое оръжието от ръцете му, усети как я проследи с очи, повдигна леко разкроената пола и го пъхна в специално прикачения колан на бедрото... Гласът му пресъхна окончателно в мисъл за познатостта на тялото й. – Можеш да вземеш кърпичката, да си поплачеш...за бедните и нещастните.

С решителна походка настигна бавно отдалечаващия се човек в безсмислен опит да го подхване под ръка, да му помогне. Усети, че дори тя е не е достойна да го направи. Прекалено късно бе започнала своята борба.  

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Ставам фен на този начин на повес...
24.11.2014 01:04
Ставам фен на този начин на повествуване! Харесвам стила ти! Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vanyavanya
Категория: Поезия
Прочетен: 448278
Постинги: 489
Коментари: 438
Гласове: 2546
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031