Сърна с душа на сова

нощ във ден и  ден във нощ се скрива,

конците паякови,

борови иглите –  спомени съшива,

звезди очите, луна сърцето,

до вълка заспива.

Сова с душа на сърна

в клоните на мрака сгушена,

боровинков сок събрала е,

вълците приспала,

две луни очите й,

и звезда в сърцето.