През кристалния дъжд

с теб се взираме,

разговаряме нямо,

думи не искаме,

протягаш ръка –

подавам ти съмване,

посягаш за ден  –

събери  часовете ни,

към плахия порив, тишината

посягаш –

подавам ти нощ – наша, единствена,

искаш вечност ...

щом телата напуснат душите ни,

във кристал ще сме заедно...