боса, гладна и самотна…

Тръгнахме

и двете късно,

в март,

стъпка в стъпка,

песен в песен,

аз ботушите прибрала,

тя ботушите затрила,

аз танцувам,

тя се криви,

искат й се хляб и шапка.

Соча локва от сребро –

тя ме хока, че е киша,

нарисувах й огнище,

с дъх го палех вместо с съчки,

зимата не хваща вяра –

хем не тръгва, хем се мръщи.

Знае си, че време няма –