и галят ме предчувствия от злато –  

ранена утрин –

очакване

и цвете – макове

но не

   напразно

съм посегнала,

за друг, за друг са те

за чужда радост

сама излъгах се

от де да зная

притискам дъх горещ

и себе си виня…

Ще се зарадвам,

мога и сама,

си казах…

Една сълза и толкоз…

Как бих могла

за радост някой да коря!

Една сълза,

но как да я отроня,

опряла в мен като врата …