Сред мокрите треви

от прилива на дъжд

изгубих стъпките ти

в пътека като змия,

отровата ѝ ще изпия,

все нещо в  някой ден ще ме убие.

 

Примамих те

 в пътека до нощта,

пленил за нас звезда

в мастилото на мрака

ще те чакам...

 

***

Отгледаната красота

за показ жадна е,

отгледаната красота,

за почести родена,

хвалебствия нозете й измиват ,

сърцето във  студена стъкленица

порязва всеки,

поиска ли да го подмине...

 

А красотата дива

избраните узнават,

не всеки булото й е призван да сваля,

от никого нечакана

във  неочакван ден я срещаш,

сама

високо пътя си пробила,

сърцето й да стигнеш диво,

за истина ти трябва сила.

***

Капризен кръг  ...

Не искам да ме предвиждаш,

искам да ме предчувстваш,

не искам да ме предчувстваш,

искам да ме предвкусваш,

не искам да ме предвкусваш,

искам да ме прегръщаш,

не искам да ме прегръщаш,

искам да ме предусещаш,

не искам да ме предусещаш,

искам да ме предвиждаш...

***

Любов на воля

Вятърът с цветя танцува,

Той й песен посвещава,

Камъкът мълчи мъдрува,

Той целувка й дарява,

Вятъртът с цветя танцува,

Той със думи в танц я води,

Камъкът мълчи, мъдрува,

Той й шепне, Тя задъхана се вслушва...

 

Тя мълчи, а Той мъдрува,

Тя танцува, Той я носи,

Тя се смее, Той целува...

***

В устните на истина

въздишам,

далече съм –

отблизо те обичам,

незащитена,

тънка като пяна,

отпивам сънища,

опивам вино...

Не искам да откривам пътища,

ще те почакам в тишина на прага...

Истински, завършен цикъл...

Харесаха ми.

Благодаря...

Мълчанието говори,
тишината бушува,
морето тихо,
буря бленува.
Вятърът
не вижда,
не предвижда,
да мисли не смее.
Обича без думи,
нежност да вее.