в простор надълб

и нависоко,

пътува в сън,

в тъга,

във лекота...

Основи сплитам,

очаква ме граденото от мене

в градините мечти зелени да посея

и коренът за плод да хване,

на сянка да припяват птици,

заслушани във вятърните думи,

там съчки трупам

от дни неизгорели,

огнище си тъкмя от време

и в студ до него да се сгуша.