знам,

ще иска

пак да те разказва,

ще върне чакания ласкав дъх

в  отсъствието приютил тъгата,

ще върне улицата, SMS-a

и жаждата на самотата.

През рамото ти

сребърният кичур на небето,

облак стар индианец

с перо дълбае по тротоара –

бележи всеки камък.

Като шаман

дъждът минава,

разказва,

в огъня мъгла е.

Пера

за талисман

във погледа на врана.