пътят е мастилен,

 потапяш в него стъпки,

мастилени звезди

чертаят низ от дни,

в прегръдка  спориш ,

в глътка търсиш  смисъл

и мракът блед е,

луната го събира

и праща в другата галактика

при сенките,

воюващи хорото кой в  калта да води,

във гърлото на злоба хищноклюна,

при черепите,  пиещи невяра,

при скелетите, движени с  монети,

наметнали лъжи дебелокожи.

Мастилото по-силно е от  мрак,  

писецът си животът

в него тегли,

вълшебството на молекули памет

мастилото следите ни повтаря ...