Пресичам улица –

поле шахматно,

пешка съм,

животът не е черно-бял,

но в шах попадам

и черно-бяло време,

ден и нощ,

поставя ме пред мат.

Но тръгвам пак,

в играта продължавам,

дали съм черна или бяла –

пешка съм,

а пешката товара носи си пеша

в защита и напред,

родена да залагам,

с мечти за шах

след всеки мат.