Понякога си стегнат в  маска,

пристегнат в себе си,

без никого и нищо да допускаш,

не знаеш

дали чувстваш,

даже маската те стяга чужда,

измислен си,

измислил си затвор.

Не знаеш сам ли си

или стопен сред  другите,

не знаеш съдник ли си

или си осъден,

следа ли си

или безследен,

стегнат в маска

не допускаш,

не допуснат…

Но някой тръгва с теб,

измисля как

една усмивка

от ъгъла на устните ти

да изтегли.