До устните ти спирам

от извора на всичко да отпия,

под сянка на звезда ме чакаш –

затова ли винаги е светло...

Край камък гущерче играе,

с лисича лапа  гладно  време

от  опашката му късче дръпва,

но песъчинките играта ще запомнят...