нямо говоря…

Хич ме няма,

няма ме днес...

Назовават ме,

значи все пак

някъде съм,

назовавана съм...

Огледало потърсих,

прозорец, витрина,

тъкмо стъпки познах

и зад ъгъл се скрих…

Даже в локви надничах -

пред мен минал е дъжд,

но и в облак не съм…

Имам име,

зоват ме,

но нямо говоря

и  зад ъгли се гоня…

Залез кой е склонил да изчака!

Все пак търсих се,

но така и не се и открих...

               Ще си мине денят

               и без мен.