Денят започва

в стъклен прах от светлини,

заиграва ме

хвърчила от цветове да гоня,

дали пирували са смуглите светулки

в жаравата на мрака…

А ти ми каза: –  Тръгвай и внимавай,

всеки миг ще завали…

– Внимавам – казах. – 
 

Да не счупя гласа ти,

стъпките обратно,

да не те счупя в съня си,

лъка на нашия смях да не счупя…