Във зебрата на дните

пътища оплитаме,

подгонени във джунглата на времето,

не ни е страх да губим плячката,

намираме убежище да оцелеем в глад.

И малко да сме имали,

раздаваме,

гадаем цветни сънища,

завъртаме се в свят,

и негатива проявяваме –

животът ни е цветен черно-бял.