Не искам време в часовник,

искам срещи по пладне,

да скитам на залез с песен и вятър,

работа рано по свежест

и в сън да политам,

когато ме грабне...

Да не бъда преследвана в думи,

некадърни стрелци

да ме пробват в мишена...

Искам шепа череши

за букли,

не обувки,

пътеки зелени  да сменям.

Да говоря с когото,

с каквото си искам,

без ръце да въртят – тя е луда.

И пред куфар с пари да се смея,

несериозно на сериозни да гледам.

Не цинизъм,

какво по човешко

от това да се смея...