Денят се усмихва

и бял като гълъб,

гладен,

събира трохи

от ръцете на влюбени,  

в света-петолиние

черни ноти реди,

малко смешен

в свойта детска походка,

наивен дори,

пристъпва зачуден,

но все пак гълчи,

с гълчене в нощта

неизпетите песни ще скрие,

на нощите в нощвите

петолиния бели...

От гълъби

нотите върху тях

са редени.

Всеки ден се усмихва,

но не винаги дните са толкова бели...

Бели гълъби

пазят

бели песни за черните дни....