Припадат сенките

във шахтите,

превиват се в челата на паважите

и се разтягат в бръчките на сградите...

Сред тях свирука си клошарят

със сянката си сякаш слят,

разтваря вестник, после с песен продължава,

от сенките на другите се храни, богатее,

шише надига – сянката на празник,

от сянката на детство колело...

Педалите върти,

свирука, плячката събира

с нова риза, захвърлена за ближния

от някой, тяло в нея вече непобрал...

Обувките стърчащи,

следи от джоб, и шапка

с половина козирка,

свирука си клошарят,

във сенките на призраци

върти педали неговият свят.