Издуло бузите

пердето смее се

със утринния бриз,

блести,

потапя слънцето в морето своите камилчета,

излита птица,

в нощите ми бдяща на перваза...

Във ритъма на джаз

и тази сутрин

проговаря.

Студена бира,

каска и мотор – разсънване,

стомана и бензин е моят път,

във мъжки свят живея,

пред пепелник

денят, разтворил вестника,

и изгревът е само мъничък остатък от съня...