Там,

където е най-тъмна гората,

последното дърво,

последна сянка,

горчат тревите от сълзи на птици,

където паякът

е сплел косите си

във клоните и залюлял

безвремието на добро и зло,

сред песните на бързоостаряващите ветрове...

Дълбоко

в светлото на тъмнината

езикът знаеш,

осите жилото си там събират,

пчелите сбират там прашец,

и там елените нощуват...

С очите на дървото

проглеждат сънищата в гатанката на света...

И стрелват се сърните

като дъжд от аватари,

под клепките смолисти утрото

пробудило е поглед чист

дори в слепеца.