Плувам в избраната посока –

синята вода

и бели водопади в тъмните недра,

и тегли блясъкът на камъните

сред притаени брегове,

които пазят котвата на сушата,

строшени светлини

порязват

сред пръснатите пръстени

на дните,

във болката инстинктът е нагоре,

където

залюляло е небето мрежа за мечти,

но неуморният рибар

прибира всичко,

златото отделя,

слугуват му златни рибки,

а другото друго връща.

И отначало...