Този бряг е

толкова стар,

издържал на граблива вода,

на челото

годините трили са сол,

побелял,

зъби каменни точил на бури в отпор,

със вълни неведнъж е играл,

даже учил на смях,

вятър бръснел лицето му в морската пяна,

и на гръб дъждове удържал,  

бряг какво ли не

преживял...

Бряг скала

е калявал духа си,

но сърцето, уви, пропускливо –

пустота, самота

в пореста гробница време...

С аутопсия бъдните

ще се ровят в плътта...

Не за смърт,

за живота ще търсят причина...