В клонисти облаци

слънчевата змия пълзи,

поднася ден,

развива своето кълбо,

търкулва ни като мъниста от гердан

и търсим нишката на свързаност...

Така ни води времето шаман

след себе си

във танца, търсещ смисъла...

Лъжливото безсмъртие

кади тамян

сред транс на вярващи...