Люта ракия, дето я пие,

люто ми дума,

в люта рана лютѝ се сърце,

не кълнете,

вино във вените,

грозде стъпкано, моя душа...

Бяла къща,

но черно живеем,

страх под стряха,

но що да се стори,

сватове свидили, вересията върнали,  

орисията възлите скрила във скрин... 

Много е хубаво, има фолклорни изразни средства, но и модернизъм...Страх под стряха, орисията възлите скрила...Бяла къща, но черен живот...Български "красоти"...