Барът е моето място,

дневен бар,

сервитьорка с говόрен дефект,

изпотената чаша с конячен коктейл,

вече свикнал е с мен и пазачът…

Ти, кварталното куче,

все за кокала чакаш,

през стъклото,

редом свити в ченгел –

аз съм Румен, ти Руди,

аз с коняка, ти с кокала,

всеки в своя проблем…

Но защо ли, побратиме,

не разменяме свойте проблеми

понякога,

за мъничко,

поне за ден... 

През стъклото

за своето чакаме,

сервитьорка учтива,

пазач,

някой плаща коктейла,

друг държи кокала ,

ти си Руди, аз – Румен,

дневен бар...