В шал обгръща ме гласът ти,

на завоя ще премръзна,

но обгръщаш ме със думи,

          улици от въглени припламват,

боси са нозете ми,

с кестени ще топлим

и ще храним тази есен...

В шал обгърнати от думи

се завъртаме,

вретено,

и каква ли дреха,

за да стоплим този свят премръзнал

двамата

ще изтъчем след време.