Думите ни настигат,

улиците с истинските светлосенки,

където и да се крием,

в кой ли страх,

в кой ли сън,

винаги има устни,

които ще кажат,

очи, които знаят,

колкото и капани,

каквито и стрели,

стъпки избягали,

сърца недостигнати,

светът ще е кръгъл,

а ще е нужен за някого

ъгъл,

ще има

посочен светец,

нарочен

за злато в шепите стиснал

подлец,

поведен ще има,

ще има повел,

и всеки миг

двама докоснати

в обич,

с реките пътували,

огън познали,

във въздуха пръснати,

в земята посяли,

и за плътта си

отдавна забравили...