Понякога ти се иска

да прислониш

нощта си в деня,

слънцето в нощите,

небето безцветно

да спуснеш

на градините в цветните кладенци,

в боровите клони птиците да спреш,

песените им да залюляш и приспиш в смолата,

да придумаш черните си думи

в ангели да вярват,

всичко прислонил,  във вятър да замреш,

с  дъх да минеш през това, което плът не би...