Кораби повдигат драконовите си криле,

разпокъсали морската риза,

гларус настървено кълве

разтопеното сребърно слънце в дланта на брега…

Песъчинка побягнала,

крие телце,

прималяло от вихъра…

 

Светът се смалява…

 

В отсрещна планета светлината

счупва отеснелите пръстени…

В своя блясък този свят се разпада

и отново

до най-тъмните гънки

всичко познато събира…

Светът се смалява,

върти се в екрана

и чезне в удивените погледи…

Да, има такава субективистична теория: светът съществува само в нашето съзнание. Цели светове изчезват в човешките погледи, за да се родят отново с новото сребърно слънце, да пораснат с новия ден от незначителни, премалели от вихъра песъчинки, до нови планети с мощни пръстени светлина. Поздрави, Ваня!

от името на песъчинките....:)