Приижда животът

в трептения –

звуци, форми и цвят...

Но кои са лицата ни,

аз не зная за своето в чужди очи...
 

Един е светът ни,

но все пак

съзнавам,

че всеки живее единствено в своя си свят,

лица разпознаваме,

но безлики сме някак за другия.

По улици къси и здрачни,

дотолкова сиви,

че даже мечтите вградили са сянка в метала,

минавам,

след себе си мъкна

пустиня и в зноя мираж,

там слонове стъпват напевно,

поклащат товара от ленени спомени,

своя крехък багаж.