Не е смях като смях –

пълни чаши,

не е песен,

а устни във здрача,

скрили вопъл на есенни клони,

опознали гората...

Не е рамо до рамо –

стрити камъни в огън,

не е прошка, молитва,

нито приказка стара...

А какво е –

навярно няма кой да ни каже,

но сме живи и знаем,

че сме просто щастливи

преди сблъсъка с края...

Истинската любов май е все такава: сблъсък, стрити камъни ,жарава, усещане за край - който може и да дойде, но винаги е за кратко - и следва ново, още по-вдъхновено начало. Истинската любов - щастливата Голгота на сърцата ни...
Искрени и верни, вдъхновени стихове! Поздрави, Ваня!

...но краят винаги настъпва, на живота...

...от височината, полета, лекотата...
После другото, ако някой е видял, не споделя.
Навярно човешкият мозък не е готов да възприеме това.:)

ще видим какво е.... :)
Аз лично се надявам на продължение....

Моментът е драматичен, така или иначе...

Може пък да има нещо друго, освен драми, комедии, трагедии и подобни......:)