Ще скрия лицето си

зад ветрило от есен,

пътеката златна

в къдрици фриволни 

нека вятър разбърква,

нека бъде тъгата красива...

Ще оставим да греят

сърцата във лятото,

да туптят нажежени

с имената любими,

нека пролетен цвят

бъдат нашите спомени,

недочакали вишните,

а надеждите - 

зимни

и плахи като първия сняг,

сълзите на лед,

от които порастват,

пробили в калта, 

с усмивка зелена

белочели кокичета...