Прочетен: 1024 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2015 02:21
През мъгла се прокрадва
сребристият гръб на реката,
между тревистите пръсти на унилия бряг,
бърза тя
всред алеите в парка,
сякаш от странство дошла си първа любов,
сляп ли бях
или наистина сподавено криеше
своите приливи, закачливия зов
да се смеем отново и сред камъни мрачни
за игрите й луди да съм още готов,
а сега е пораснала,
в свойто бягство реката,
кръст извива снагата й в люспеста рокля,
силуетът й
плавно като сребърна риба
се приплъзва в мъглата…
Откъде долетяха тези патици диви,
за прегръдка ли бърза,
някой май я очаква,
ето, дъх притаил е,
а я помня момиче, а я помня бъбривка,
сплела плитки с върбите,
в пеперудени дрешки, цяла в сини дантели...
Шал от вятър в косите й
и безшумно тя пътя пробира…
Тънка бляскава сянка,
някой чака игрите й,
пъстри патици диви
на раменете й крехки,
дар ли жив през лъки
е понесла...
А дори и не знае
как на моста от камък
като птица саката
един спомен застинал
я сподиря в мъглата…
...........................
някой май я очаква,
ето, дъх притаил е,
а я помня момиче, а я помня бъбривка,
сплела плитки с върбите,
в пеперудени дрешки, цяла в сини дантели,
..................
А дори и не знае
как на моста от камък
като птица саката
един спомен застинал
я сподиря в мъглата…
Чудесни персонификации- много, много си добра! Поздрави, мила Ваня!
