Животът,

най-живото нещо,

животът

не е ли смъртта,

скрита в живот,

черупка за тялото голо да скриеш,

което обличаш -

душата си гола да скриеш,

която се смее, болката гола да скрие,

която с кора

е покрила на раната бездната гола,

в кръвта си която е скрила конвулса на вената,

скрита най-малката клетка,

от която започваш…

Животът,

най-живото нещо,

не го ли крием, 

не ни ли скрива...