Бели, белите коне,

като от приказка за зима,

в празно, празното поле

търсят своите ездачи…

Воини битката изгубили…

Спят огньовете в мъгли

по-студени и от змии…

Вместо кръстове орли…

Опустели са седлата,

светят като кръв рубини,

шпори и юзди в коприни…

Бели, белите коне

водят жадни ветрове,

камъни за извор

питат…

Камък камъка не чува,

сеят сенките треви

по-горчиви и от пепел.

Вятърът, ездачът жаден,

с бели, белите коне,

носен с белите им гриви…