Моята котка нощта

примижава,

щом се плъзва край мойта врата,

лумват очите й

след протяжния край на деня,

вместо мляко

до капка изпила е залеза,  

пуска нокти

в тишината, препълнила стаята,

от стените я свлича

и изприда кълбо самота.

Опашата звезда зад пердето намига,

мойта котка преде и лукаво в съня си я скрива...

Моята котка нощта,

гальовно се плъзва,

примижава край мойта врата...

Прекрасно! Стрхотна алюзия! Ще си сложа това стихотворение в блогвълната "Котки", ако разрешиш! Поздрави, мила Ваня - и благодаря за емоцията! Хубава вечер!

Страхотна котешка нощ...