Само в мъртвите камбани

опъват струните си паяжини -

на глухотата тържество,


безгласните камбани,

езикът им пресъхнал е, 

изчоплило мълчанието гланцът им,

ще помнят ли след време

какво са знаели и възвестявали...

Езикът си ще помнят ли...

Надвиснали камбани,

не иска никой

да им върне времето...

      Стърчат сред суетата,

      гъмжило от коли и хора,

      градските часовници,

      разпънати в стрелките нищо непосочващи,

      с утроба каменна,

      ръждясал паметник на време...

Разлистени дървета търсят птиците -

какъв ли дом да свиеш

на мъртвите камбани в гърлото,

върху стрелки изгнили,

в часове изтрити

на градския часовник...