По аромата

на пчелинов здрач,

медът канелен на звездите,

като сърна

по стъпките

ще тръгна,

 

по думите случайни

попадали листа

 

ще те открия,

по светлината,

ще продължа нататък,

ще те настигна...

Ще зърна във извивките на мрака

тъгата ти и в нея ще пристъпя

като в изсъхнала трева,

гласът по погледа на утрото ще предусетя,

смехът ще разпозная

по вятъра,

пробягал по косите,

по тръпката на тялото

ще те намеря...

 

По аромата,

дъха на кожата ти,

стъпките,

като сърна,

ще те потърся... 


По въздуха

олекнал…

 

Чрез интуицията...

Интуиция...и свръхсетивност за детайла - пространствено изкривен, премоделиран от съзнанието:
Ще зърна във извивките на мрака
тъгата ти и в нея ще пристъпя
като в изсъхнала трева...
Поздрави, Ваня!

усещането... и за разбирането...за четенето!