Прозрачна съм, казваш,

през мене се вижда,

и в нощ да погледнеш,

ще видиш отвъд

как в мрака пристъпва

денят след съня,

одраскал лицето си в звездната паяжина,

и все пак, ако в мен отново се взреш,

прозрачна съм, казваш,

но очите ти стигат

свят пречупен, светлините обсебил.

За мрака най-твърд е прозрачният камък.
 

И ако в блясъка ирис присвиваш

и чувстваш се счупен,

най-добре обърни се,

лекувай минутите сиви…

В недра непрозрачни

прозрачна  живея,

в кристални пантофки

с пипалата на мрака танцувам,

в мрак ще танцувам.