Не ми били нужни

години и опит, 

а просто... ъпргрейдване...

Някой с пръст ще ме сочи

невярващ,

че се описвам с опасни понятия,

зле влияя,

развращавам подрастващи:

не вървяло цигара в скръбта си да паля,

а утеха би трябвало с вейп да намирам...

Да не съм се усещала негър на кораба с бели,

обвинена в расизъм,

навярно към себе си,

било по-приемливо – черна овца...

Да не се чувствам в робство,

а присъстваща в плен...

Не в снимка за спомен за вас се усмихвам,

а в селфи, 

и какво да ви кажа – животът е сложен...

Но хайде без спойлери –

някой ден ще го чатнете,

емотикон по емотикон...

Чудесно вплитане на жаргона в поезията, може би и ние сме изглеждали така на аншите родители...

ме дразни това "опростяване" на живота чрез евфемизми, т.е. прикриваме истината или се скриваме зад поза и фалшиви правила...
Благодаря за коментара!