Цветовете на думите стигат,

за да е цветен денят,

 

дори и в окото на сивото

нарастват крилете на птиците,

хоризонтът трепти и се скъсва,

върховете на пътя се счупват

като забити в метала стрели...

 

Светлината в тъмата дълбае,

с тебешира си сенки чертае...

Недвусмислено цветни са думите

и денят от нюанси прелял,   

но изгубила баланса на бялото,

все обръщам листа на нощта... 

О, да, баланс трябва...и нощта с отсъствието на всякаква светлина и цвят е верният коректив! Толкова поетично и вдъхновено - поздравления! Прегръдка, скъпа Ваня!

и листа на нощта...но денят все по-дълго се пише, с все по-цветни думи

хубаво е, Ваня!

Честит Осми март, скъпа Ваня! Запази душата си нежна и красива, сърцето си - чисто и горещо, пълно с обич и поезия! Весело посрещане на празника!

Честит празник и на вас, на всички жени, които ценят своята женска природа... Прекалено много отговорности и много за пазене, за да сме "нежни, красиви, чисти, горещи....", но....поне нищо да не пречи на веселото посрещане :)