не че не владея,

и не че не съм близвала горчиво

мляко,

и не че не познавам падането

в бездна,

зениците до пръсване

от дни стаени,

ръце,

от стискане на ножа

изкривени,

и сълзи, заменили думи,

и устните в неказаното

нажежени,

страхът, окръглил ъглите,

и белезниците, прикрити с ръкавели,

покривки бели върху зъбите на масата,

и оди,

възхвалили червея,

погребал младата гора,

плодът, изгнил без тяло,

и самовлюбена земя,

продала извора,

стрели с анчарен връх познавам,

за черни крастки

четката безмълвна е,

все пак

от черен свят пристигам,

и стигна ли забрава

в аромата на зукумите,

до клоните на нийм,

танцуващите кипариси в снежната гора,

зелената им  вечност

мимолетно

ще празнувам...